Северна България остава пътна периферия на Европа

Парадоксът на Северен централен район е лесен за обобщаване. Три областни града - Русе, Велико Търново и Габрово - са разположени на отсечка от едва 150 километра, но времето за пътуване между тях често надвишава това до съседна Румъния. Русенци стигат по-бързо до Букурещ, отколкото до Габрово.

Въпросът отдавна е излязъл от плоскостта на удобството. Северът на България е част от вертикалния НАТО коридор, който свързва Балтийско със Средиземно море. Липсата на качествена инфраструктура в този участък е стратегически проблем, не просто икономически.

Магистралата, която чака от 70-те

Автомагистрала "Хемус" е най-старият незавършен инфраструктурен проект в съвременна България. Започната в средата на 70-те години, тя продължава да се строи под формата, която експерти в бранша описват като метод за удобно източване на публични средства. Държавната Автомагистрали ЕАД получава поръчките инхаус от АПИ, след което превъзлага строителството на частни фирми - схема, забранена от закона. По данни на разследвания договори с подизпълнители са сключени за близо 3 милиарда лева.

Ориентировъчният срок за завършване е 2030 година, но участъците след Велико Търново на практика още не са започнати. Разрешението за строеж на следващата отсечка се очаква пролетта на 2026 година.

Магистрала Русе - Велико Търново: 2.4 милиарда евро

Проектът от 133 километра е разделен на три участъка с обща прогнозна стойност над 4.5 милиарда лева. Договорите за първите два бяха сключени през 2023 година с обединения, водени от шуменската "Автомагистрали Черно море", "Хемус-16320", "АМ Русе - Търново" и "Пътинженерингстрой-Т". Близо три години по-късно има разрешение за строеж само на 28 километра от обхода на Бяла. Реалистичният срок за пускане на първите два участъка е 2028-2029 година.

Третият участък - между Бяла и Велико Търново - е с рекордна стойност близо 3 милиарда лева, или над 1.5 милиарда евро. Поръчката беше обявена през март 2025, но процедурата още не е приключила.

Тунелът под Шипка: век и четвърт чакане

Идеята за тунел под Балкана е от края на XIX век. Войните и политическите промени я оставяха в чекмеджето десетилетия наред. Първата сериозна стъпка беше през 2019 година с обявяване на поръчка от АПИ. След обжалвания и смени на правителства договорът беше подписан през юни 2022 година с обединение на "Пътни строежи - Велико Търново", "Пътинженерингстрой-Т" (двете част от холдинга на Григор Иванов) и "Хидрострой" на Велико Желев.

Проектирането обаче спря заради грешки в кадастралните карти и проблеми с природен парк "Българка", чийто план за управление беше отменен от съда. Едва през ноември 2025 година регионалното министерство издаде разрешение за строеж на първите 2.6 от общо 10.5 километра трасе. Самият тунел ще е дълъг 3.2 километра.

Терминалът, който трябваше да разтовари моста

Интермодалният терминал в Русе би прехвърлил тежкотоварен трафик от пътя върху релсите. Идеята е от 2014 година. Първият опит за поръчка през 2023 година беше прекратен заради ценови оферти, надхвърлили драстично прогнозата. На 23 декември 2025 година НКЖИ подписа договор за безвъзмездна финансова помощ от 49.8 милиона евро. Стойността на самия терминал е близо 46 милиона евро без ДДС - почти двойно над първоначалната прогноза от 2023 година.