Новото райониране и какво означава то за бизнеса на Севера

От 2027 г. България има четири вместо шест региона.

Зад административната промяна стоят милиарди европейски евро и въпросът кой ще може да ги вземе.

Районирането на страната не е тема, която запалва общественото внимание. Но е тема, която определя колко европейски пари получава всяка фирма, всяка община и всеки регион в следващото десетилетие. От 1 януари 2027 г. тази карта се пренарисува за първи път от 2000 г. и промяната е по-съществена, отколкото изглежда от заглавията.

Защо старата карта спря да работи?

Шестте района от ниво NUTS 2 в България са обособени през 2000 г. Оттогава страната е изгубила над милион жители. Демографският срив е неравномерен и именно това е проблемът: Северозападният и Северният централен район паднаха под 800 000 жители всеки, което е минималният праг на Евростат за самостоятелна NUTS 2 единица. Без промяна тези два региона щяха да загубят статута си след 2027 г. и с него достъпа до определени кохезионни инструменти.

Проблемът не е само демографски. Югозападният район включва София, чието БВП на човек от населението вече достига 127% от средното за ЕС-27. Това статистически „вдига" целия регион и лишава съседните области Перник, Кюстендил и Благоевград от финансиране, на което реално имат право като изостанали територии. Старата карта наказваше бедните заради близостта им до богатия.

Новата карта: четири региона от 2027 г.

Министерският съвет определи новия обхват на 26 март 2025 г. Европейската комисия го одобри. От 1 януари 2027 г. районите са четири: Северен, включващ 11 области от Видин до Силистра; Източен, включващ Черноморието, Шумен, Сливен и Ямбол; Южен, обхващащ Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и останалите области на юг; и Столичен, в който София-град е самостоятелна единица.

Отделянето на столицата е ключовото решение. То прекратява статистическото изкривяване и позволява на Перник, Кюстендил и Благоевград да бъдат оценявани по реалните си показатели. За Северния и Източния регион промяната е в мащаба, не в категорията: и двата остават „по-слабо развити" по европейски стандарт, което означава достъп до максималния дял от Кохезионния фонд за периода 2028-2034 г.

Какво значи това на практика?

Регионите, класифицирани като „по-слабо развити", получават най-висока степен на безвъзмездна помощ по европейските програми, близо двойно повече от районите в преход. За фирма, кандидатстваща по програма за енергийна ефективност, дигитализация или иновации, разликата между категориите е пряко отразена в процента на финансиране.

Новото райониране дава и нещо по-трудно измеримо: предвидимост. Компания, планираща производствена база с десетгодишен хоризонт, трябва да знае в каква регулаторна и финансова рамка оперира. За западноевропейски холдинг, избиращ между локации в Румъния, Полша и България, яснотата на регионалната класификация е реален параметър в анализа.