Една година Шенген - какво се промени реално между Русе и Гюргево

Дванадесет месеца след падането на бариерите между България и Румъния трансграничният регион около Дунав мост живее в странна двойственост. От една страна реалните икономически потоци потвърждават, че решението работи. От друга - инфраструктурата изостава дотолкова, че усещането за свобода често се сблъсква с тричасови опашки на моста.

Числата говорят сами по себе си. Стокообменът между двете страни е надхвърлил 4.3 милиарда евро само за първото полугодие на 2025 година по данни на Българо-румънската търговска камара. Логистичните компании все по-често структурират дейността си от двете страни на реката, а трудовият пазар на практика се обединява - работодателите търсят кадри без значение от коя страна на Дунав живеят.

Промяната се вижда и на улично ниво. Румънските посетители в Русе вече не са рядкост, а ежедневие. Местните винарни, ресторанти и културни обекти отчитат осезаем ръст на клиентелата от север. Обратният поток също е видим - българи откриват в Гюргево по-евтина база за бизнес и логистика, а летище Букурещ се превръща в основната въздушна врата за русенци към Европа.

Регионът се самоорганизира преди държавите

Любопитното е, че двете местни общности изпревариха институционалната интеграция с години. Сътрудничеството между граничните полиции, митниците, пътните агенции и пристанищните администрации работи отдавна на практика. Случаят с предложения инсинератор за медицински отпадъци в Гюргево от 2023 година показа както рисковете, така и капацитета на регионалното сътрудничество. Протестите в Русе, припомнящи обгазяванията с хлор от 80-те години, наложиха координация между екологичните инспекции от двата бряга. Резултатът е работещ механизъм за съвместна оценка на въздействието върху околната среда.

Туризмът също се развива в двете посоки. Румънски посетители все по-често остават повече от един ден в района, посещавайки Басарбовския манастир, Ивановските скални църкви, средновековния Червен и пещерата Орлова чука. Към тях се прибавят и западноевропейски туристи от Испания, Великобритания, Франция, Германия и Австрия.

Инфраструктурата като спирачка

Парадоксът е, че точно когато бариерите паднаха, основният ремонт на Дунав мост превърна преминаването в изпитание. Двугодишната работа върху едно платно при ръст на трафика създава задръствания до 3-4 часа за трикилометров участък. През 2025 г. през моста са преминали рекордните 1 630 305 автомобила - с 11% повече от предходната година. Само между 18 и 21 април миналата година през моста са минали над 15 500 коли, от които 11 500 леки.

Ремонтът трябва да приключи до средата на юли. Истинският проблем обаче остава по-дълбок. Магистрала Русе - Велико Търново буксува, феритбоната връзка не беше възстановена преди ремонта, а реката като транспортен коридор остава неизползвана. Премахването на таксата "Дунав мост" за местните жители, редовни автобусни линии и съвместни образователни програми са следващите естествени стъпки, които биха превърнали Русе и Гюргево в реално функциониращ еврорегион.